Mar 24, 2007, 3:12 PM

ЛЮБОВНО ЧУВСТВО

  Poetry
754 0 1

ЛЮБОВНО ЧУВСТВО

 

Какво е чувството любовно?

Не мога да ви кажа аз.

Дали е биле, то, упойно

или е силна, буйна страст?

 

Какво е чувството любовно?

Дали е някакъв мираж?

Но ни връхлита поголовно

и ни държи във свойта власт!

 

Дали е то като дървото,

което дава щедър плод?!

Или е то като живота –

веднъж раним, а друг път горд?

 

Дали е то като сърцето,

което бие с ритъм жив?

Или е то като човека –

ту тъжен или пък щастлив?

 

Дали е пътят на земята,

по който ходи стар и млад?

Или е хлябът и водата

и утолява жажда, глад?

 

Дали е то като морето –

безкрайно синьо и без брод?

Или е то като небето –

със необятен хоризонт?

 

Дали е ледено студено

или е топло като жар?

Но то бушува в тебе, в мене

и ни гори като пожар.

 

А може би е то магия;

вълшебен образ на жена,

която своя тайна крие

и има много имена?!

 

Какво е чувството любовно?

Нне мога отговор да дам.

Горчиво, сладко ли, отровно,

какво е то, и аз не знам.

 

Навярно – всичко на земята:

вода и огън, ад и рай.

И нежна тръпка във сърцата,

следа оставила докрай...

13. 07. 1988 г.

Кюстендил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...