Любовно кътче
Научих се да те обичам,
не беше лесно – отдалече...
Когато слънцето изтича,
когато заревото чезне.
Научих се да те откривам
навсякъде, дори и сляпа.
Приседнал си и си умислен
далече някъде във парка.
Намирах те във чучулига,
изгубена във бяла пролет,
във капката роса прозирна,
във чашата си със отрова.
Във кладенче в тревата скрито,
избистрено от парещ поглед,
в душата си с шило пробита,
във таен пристрастяващ обред.
Съзирах те в небето нощем,
ръцете ти донасят здрача,
а устните ти го прогонват,
когато видиш, че заплача.
Научих се да те създавам,
в душата си да се промъквам
и там, където място няма
за теб любовно кътче стъквам.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Не помня какво съм учила преди повече от 30 г. Благодаря!
