Любовно тайнство
Устните ти пареха тила ми,
грешно запълзяха към гърба,
исках да извикам: “Остави ме!“,
думите се спряха на ръба.
Пееше кръвта ми подивяла,
сякаш ме разкъсваше от страст,
нямаше предел, а връх-наслада
и ръце, превзели мойта власт.
С тихи стонове нощта изпъшка,
скрила лик в небесна тишина,
имаше звезди, луна и прошка,
тръпки лазещи по две тела.
Шепот имаше любовен, галещ,
смях подскочил до небето чак,
тайнство имаше, Божествен палец,
и обричане във късен мрак!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
