Любовно танго
В стая, покрита със споменен прах,
призраци стъпват на пръсти,
времето дреме на стария праг,
забравило да се прекръсти.
Вятър в комина подсвирва с уста,
пламват дървата в камината,
глъчка и смях огласяват нощта
и мирис на сладко и вино.
Стар грамофон свири тихо танго,
страстно танцуват те двамата,
сенките плуват, а нейде в жарта
изсъсква безсилно забрава.
Вятърът свирна отново с уста,
мигна прозорец уплашен,
времето сънено тръсна глава,
а подът изскърца по-прашен.
В стая, покрита със споменен прах,
тази нощ пак оживяват
двете души, пренебрегнали страх,
танго на живота танцуват.
© Евгения Георгиева All rights reserved.