Любовта започва като поточе,
после се превръща в ручей буен.
Вулкан изригващ и клокоче,
огъня изтича и тогава вече си влюбен.
Не стихва любовта в сърцето,
гори и пали огньове страстни.
Всичко изписва се на лицето,
и чувствата са силни, властни.
Подслон е моята нежна любов,
тихо ръми дъжда и вечно шепне.
Обичай! Да, обичай и бъди готов,
Сърцето топло и силно да трепне.
© Йонка Янкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
