Feb 6, 2022, 8:53 PM

Любовта...

1.1K 1 7

Любовта се въззема

като стих от поема...

Спи лозата - с листак натежал.

С катереща нежност

стеблото повежда

все нагоре - със слънчева жар!

Вятър леко я гали.

Дъжд налива начало

на едреещи, сочни зърна.

А луната избистря

страх и прах, всяка ситост

в кехлибара на трудните дни.

Любовта се споделя 

с пенливото вино...

Късна есен кръвта упои!

Вдигам чаша звънлива.

Тост! Сърцето прелива -

на Живота в жаравата ври...

Дава пример и порив -

всеки миг да е спорен.

Любовта... Тя е корена жив!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...