6.02.2022 г., 20:53 ч.
Любовта...
Любовта се въззема
като стих от поема...
Спи лозата - с листак натежал.
С катереща нежност
стеблото повежда
все нагоре - със слънчева жар!
Вятър леко я гали.
Дъжд налива начало
на едреещи, сочни зърна.
А луната избистря
страх и прах, всяка ситост
в кехлибара на трудните дни.
Любовта се споделя
с пенливото вино...
Късна есен кръвта упои!
Вдигам чаша звънлива.
Тост! Сърцето прелива -
на Живота в жаравата ври...
Дава пример и порив -
всеки миг да е спорен.
Любовта... Тя е корена жив!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
8 място
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесва ми
-
Деа и Латинка - благодаря ,че харесвате написаното от мен!
-
Много ми хареса! Успех!
-
Успех и от мен!
-
Благодаря,Ивита и Мария!Опиянението от любов,поезия и вино е многопластово и всеки го изживява различно.Успех за това предизвикателство!
-
"Вятър леко я гали.
Дъжд налива начало
на едреещи сочни зърна"!!!
И с началните три стиха, и с красотата на цитираните от мен истински ме развълнува, Марго!😍 Нека е жив винаги коренът на любовта за теб, мила!💜 Успех! -
„Сърцето прелива -
на Живота в жаравата ври...”
Марго!...🍀💝
Прекрасно е!☺
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
