Любовта...
Любовта се въззема
като стих от поема...
Спи лозата - с листак натежал.
С катереща нежност
стеблото повежда
все нагоре - със слънчева жар!
Вятър леко я гали.
Дъжд налива начало
на едреещи, сочни зърна.
А луната избистря
страх и прах, всяка ситост
в кехлибара на трудните дни.
Любовта се споделя
с пенливото вино...
Късна есен кръвта упои!
Вдигам чаша звънлива.
Тост! Сърцето прелива -
на Живота в жаравата ври...
Дава пример и порив -
всеки миг да е спорен.
Любовта... Тя е корена жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
