Любовта
Любовта дълго търпи и е милостива...
Коринтяни 13:4-8
Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде, но без въпроси да задава -
дали съм най- достойна на света.
Ела, Любов! От името на хората
на тебе искам да се извиня.
Прогонваха те. Развенчаха трона ти
и не посяха скрити семена.
Изопачиха твоите послания -
превръщаха те в ревности и страст.
Нарекоха те болка и страдание.
Заменяха те със пари и власт.
Изгонваха те дълго с непрощаване
за грешки на любимия човек.
Обида позволиха да остане,
когато на света е нужен лек.
От тебе взеха - без да са ти давали,
в теб стреляха, погребваха те. Знам.
А песни пяха, за да те прежалят -
видяха, как угасва твоя плам...
А смисъла! Нали го пише някъде
във книга, подарена на света.
Ти - най- човешкото от чувства всякакви,
на хората дарила Вечността!
На никого не стигаше търпение
да те отгледа като дар свещен.
Да бъдеш фар за всички поколения
в живота от недостиг изтощен.
Да си мечта, и творчество, и истина,
да си храна за гладния в нощта!
Да разрушаваш храмове измислени -
единствен храм да бъде
Любовта!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
