May 15, 2007, 9:06 AM

ЛЮБОВТА

  Poetry
838 0 6
ЗА ЛЮБОВТА

                Тя всякакви прегради  би разбила!
                Стопила би и планини от лед!
                И с огнен меч в сърце на зло забила,
                летяла би по целий свят, навред!

                Тя може да преплува океани,
                вселени от омраза и печал!
                И босият просяк на принц да стане,
                Слабакът – силен, а бедняка – крал!

                Палачът свойта брадва да забрави
                и песен лебедова да запее!
                Смешнинкът–шут трагедии да прави,
                трагикът да започне да се смее!

                За нея времето не е преграда!
                Със нея времето не се усеща!
                Затуй понякога се много страда,
                когато се отложи тази среща!

                Понякога е с месеци, години,
                а миговете са ужасно тежки!
                Далече от любима и роднини
                да те гори таз болка нечовешка!

                Раздялата е зло, но не е вечно
                и истинска лябов, не би тя спряла
                да прелети във времето далечно,
                победоносно знамето развяла!

                И пак да грейне с щедрата си слава!
                Да слее пак душите и сърцата!
                И злото да осъди на забрава!
                И нов живот да вдъхне на душата!

                Но тази дивна мощ е уязвима
                с лъжа, коварство, корист и измама!
                От тях ний пазим я, за да я има
                и ни дарява с радост най-голяма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо Златанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...