...

Любовта, кат' пламък се прокрадва

през тунел, осеян от мъгла,

над хора влюбени обича да се радва,

обливаща сърцата им с неясна красота.

Любовта, напомня ми на светлинка в гората,

едва издаваща потайния си глас,

поставяща те плахо тя във тъмнината,

самотен да дочакаш до последния си час.

Любовта, граничи с неочаквана омраза,

готова да те сграбчи ловко със ръка,

полагайки красиво цвете в празната си ваза,

без внимание, без грижа и без капчица вода.

Любовта при нас е! Стъпила е на земята,

кара те да чувстваш, ала не с ума,

във въздуха, водата, във на хората сърцата,

обичай я, не ще и срещнеш ти гнева.

Любовта ни дава желаната утеха, ласка,

да прогледнеш през тунала от мъгла,

без да ти е нужна изкуствената маска,

в сърцето си да различиш омразата от любовта...

LIKADEVONEN