Любовта...
...
Любовта, кат' пламък се прокрадва
през тунел, осеян от мъгла,
над хора влюбени обича да се радва,
обливаща сърцата им с неясна красота.
Любовта, напомня ми на светлинка в гората,
едва издаваща потайния си глас,
поставяща те плахо тя във тъмнината,
самотен да дочакаш до последния си час.
Любовта, граничи с неочаквана омраза,
готова да те сграбчи ловко със ръка,
полагайки красиво цвете в празната си ваза,
без внимание, без грижа и без капчица вода.
Любовта при нас е! Стъпила е на земята,
кара те да чувстваш, ала не с ума,
във въздуха, водата, във на хората сърцата,
обичай я, не ще и срещнеш ти гнева.
Любовта ни дава желаната утеха, ласка,
да прогледнеш през тунала от мъгла,
без да ти е нужна изкуствената маска,
в сърцето си да различиш омразата от любовта...
LIKADEVONEN
© Илия Деведжиев All rights reserved.
