Jan 18, 2007, 2:58 PM

Любовта - аз и ти

  Poetry
1.3K 0 3
Толкова съм близо до теб,
знам любовта е съдба.
В мен огън гори,
а ти си така далеко
сред хиляди звезди-стоиш.
Не мога да заспя
без ти да си до мен.
Не сънувам без теб в съня.
Остани за миг
и чуй как тупти моето сърце,
как блестят моите очи,
как треперят ръцете ми.
Почукай пак на вратата,
вплети отново пръсти в моята коса.
Без теб ме владее крал на самотата.
Имам всичко и нищо.
Нуждая се от теб
както цвете от вода.
Искам пак да те почувствам
близо до мен.
Върни ми радостта
покажи ми пак любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...