Нощите, дългите,
те ми станаха враг.
В тях умувам, будувам,
че пак ще се върнеш.
И дори да зная, че няма как,
залъгвам се и се преструвам.
И дори да е късно за тези мечти,
аз все тъй в сърцето ги пазя.
Любовта е любов, когато дори
времето не ще я прегази.
© Ивета Врескова All rights reserved.