Любовта е тъй...
Любовта е тъй прекрасна,
когато си близо до мен,
в прегръдката, тъй страстна,
мога да лежа всеки ден!
Знаех, че ще те открия,
но не знаех кога,
не мога да прикрия,
че обичам те сега!
В легло от омайни рози,
с всичките си бодли,
аз ще бъда този
и ще легна, без да ме боли!
Легни и се сгуши до мен,
погледни искрата и виж,
нека споделим този момент,
и нека сладко заспиш!
Докато заспиваш сладко,
аз ще се преместя настрани,
ще те погледам за кратко,
а ти спокойно се настани!
Ето, изгревът изгрява,
тъмнината бавно се вдига,
всичко лошо се забравя
и живеем за мига!
© Димитър Стоянов All rights reserved.
