Mar 30, 2016, 7:16 PM

Любовта и сезоните

  Poetry
952 0 0

В тихите нощи
и хладните дни,
в мрачните утрини
на зимата-
досущ на любов прилича
на чувства с времето изстинали.
И идат пак ятата,
напъпва пролет по дърветата,
щъркели мартениците развързват от ръцете ни
и по клонки бели ги завързваме за здраве, берекет.
А любовта дали се стопля-
тази със изстиналите чувства?!
Да, знам,дори да дойде лято
тя остава все такава,
ако обичта не е
всеотдайна,споделена,истинска.
А нашата за теб каква е?

28.03.2016 години
Галина Петрова Данкова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Galina Dankova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...