Jan 5, 2014, 9:15 PM

Любовта ми 

  Poetry » Love
862 0 4

Любовта ми е грахово зрънце -

все убива и пречи на здравия сън,

но гори като яркото юлско слънце

и в най-мрачното време навън.


Не можеш ли да си такъв, кажи -

да ме обичаш колкото мънисто,

като камък ли на шията тежи 

тази толкова горчива истина...


С любовта съм неземно богата,

от извора пия жадно вода жива,

летя и раздавам обич крилата,

земята омайвам с песен дива.


Любовта е божий, щедър дар,

не я отричай толкова наивно,

отпивай бавно, с много жар,

от прелестното и тръпчиво вино.


Не се гаси туй, що не гасне,

има мъдрост стара една,

не се убива туй, що денем расне,

а вечер е пътеводна звезда!





© Таня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??