Любовта ми
Любовта ми е грахово зрънце -
все убива и пречи на здравия сън,
но гори като яркото юлско слънце
и в най-мрачното време навън.
Не можеш ли да си такъв, кажи -
да ме обичаш колкото мънисто,
като камък ли на шията тежи
тази толкова горчива истина...
С любовта съм неземно богата,
от извора пия жадно вода жива,
летя и раздавам обич крилата,
земята омайвам с песен дива.
Любовта е божий, щедър дар,
не я отричай толкова наивно,
отпивай бавно, с много жар,
от прелестното и тръпчиво вино.
Не се гаси туй, що не гасне,
има мъдрост стара една,
не се убива туй, що денем расне,
а вечер е пътеводна звезда!
© Таня Иванова All rights reserved.
