Любовта ми бе капка роса,
в свежа утрин за миг се родила.
С разпиляна от вятър коса,
млада вейка от цвят напъпила!
Любовта ми бе пролетен дъжд,
тъй пречистен и тихо-самотен,
от небето дошъл изведнъж
и отминал със полъх сиротен!
Любовта ми бе лятна дъга,
от лъча слънчев в миг засияла,
и разкрила за мене мига,
в който имах те топла и бяла.
Любовта ми окапал бе лист,
от дърво, расло в есенна глина
и сълза в цвят искрящо-сребрист,
със която ти в миг си замина!
Любовта ми снежинка е бледна
и топи се полека... с южняка!
Тя бе тази целувка последна,
с която изпратих те в мрака!
07.09.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.