Jun 30, 2011, 11:00 AM

Любовта ми към теб е бяг на диви коне!

  Poetry » Love
949 0 1

 

Толкова  отдавна  те  обичам,

в  сънищата  ми  пристъпваш  бавно

и  изчезваш  без  следа,

а  сърцето ми крещи  от болка  на несподелена  самота.

Ръцете си  протягам  да  докосна

струните  на  нежната  душа,

но  заключил  си я  здраво

зад  жестове и думи от стоманена  врата.

Аз  препускам  с  диви  коне  към  душата  ти,

яхнала  най-буйния  тъмен  жребец

и  нося във  себе  си нежност  за теб.

Аз  искам да разбия  тежките  ключалки,

клеясали  от  влагата на  нечии  сълзи

и  да  намеря  кътче  във  сърцето  ти,

видимо  единствено  за  моите  очи.

С  водопади  от  любов  ще  те  изкъпя,

с   огнена  лава  от  страсти  ще  те  изгоря,

но  само за миг,  само  за  миг  позволи  ми

да  прекрача  тежката  стоманена  врата.

 

***    ***    ***

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...