Толкова отдавна те обичам,
в сънищата ми пристъпваш бавно
и изчезваш без следа,
а сърцето ми крещи от болка на несподелена самота.
Ръцете си протягам да докосна
струните на нежната душа,
но заключил си я здраво
зад жестове и думи от стоманена врата.
Аз препускам с диви коне към душата ти,
яхнала най-буйния тъмен жребец
и нося във себе си нежност за теб.
Аз искам да разбия тежките ключалки, ...