Jan 11, 2009, 6:41 AM

Любовта на едно дете

  Poetry » Love
976 0 1

Бях дете, но изпитвах чувства,

непосилни за големите жени.

В сърцето си един човек допуснах,

един човек- живота промени.

Сега пораствам и се чудя само

дали ще дойде този ден-

дали до мене някой ще застане,

дали ще може да обича... като мен...

Аз бях дете, но всичко дадох

и не остана нищичко сега да давам.

Живеех, но умирах... Плаках... страдах...

Казваха ми, че животът продължава...

И така се случи- продължи,

но и до днес не мога да забравя

една любов и няколко мечти,

защото те завинаги остават...

Защо тогава аз бях грешка

така и не успях да разбера.

За НЕГО любовта ми беше смешка,

а за мене... болка до смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рени All rights reserved.

Comments

Comments

  • До болка познато. За Него...
    "и до днес не мога да забравя
    една любов и няколко мечти,
    защото те завинаги остават..."

    Малко ритъма липсва, но като се постараеш ще стане супер.
    Продължавай да пишеш.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...