Sep 18, 2021, 4:30 PM

Любовта на края на кабела

  Poetry
770 0 0

По кабела ли?
Любовта към себе си
ни чака там, от другата страна.
Самотен кабел
и самотен път на себеопознаване.

 

Цената ли?
Две-три изпушили
контакти недоверие.
И купища изказани в пространството слова,
които и след нас ще се четат
и ще подтикват някому
към коментар,
тълкуване,
осъждане
и оправдаване
на случилото се.

 

Животът ли?
Това, което не постигнахме,
не се брои.
Това, което бе мираж,
ще заблуди и другиго.
Остава кабелът
(дори ако физически е изгорял)
да свръзва нас,
самите нас
във търсене
на другия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...