Feb 1, 2025, 8:15 PM

Любовта на очите

  Poetry » Love
403 0 0

 

Както от пламъци се ражда саламандър,

така за първи път се влюбих 

 в един прекрасен Александър.

В невинна възраст,през невинно време

и от невръстния ми свят да ме отнеме

любов ориса ме невинно да обикна.

Обсебващо във дните ми проникна.

И  както във обувка гложди зрънце,

 с душа усмяна под априлско слънце,.

под звуци на омаен птичи хор,

смутих покоя на училищния двор,

Под такта на  салкъмовите  тръпки.

вървях по него с  колебливи   стъпки

Той беше сам,до края на оградата.

Погледна ме .

С лъчиста синева  се плисна  естакада

от вълни на две планински езера.

Душата ми отдадена се потопи,

Душата ми запя.

Във пламъка на младостта се вие 

  блаженството на чудната магия.

като изплакан зов

обвеян от мистиччната любов.

И виртуално две сърца  се втурнаха

 от двата края на бетонната ограда

 да се докоснат съкровено,без  тиради

Сърцето си изпълвам до предел.

Сърцето си изпълвам до безбрежност

със свята нежност.

До следващия ден.До ново  виждане.

И благославяща  мигът за свиждане.

Една любов  заченатаот синевата на момчешки поглег

,Кой казва,че за любовта е нужна

   Милувка от ръцете,

целувка първа

 със ухание на цвете.

Често очите казват всичко.

Те могат да целуват и да галят 

Пожари да гасят и да запалят.

 Историята нямаше да има край

Ала  нахлу  внезапно месец май.

 Шуми салонът пълен с ученици

Кипи щастливо младото море

Празнуващо славянското АБВ

Училището ни празнува.

На сцената му пеят и танцуват

Но моето сърце  тъгува

Стоя изправена  и нажалена,

Защото всички са върху столове.

Само за мене няма етол.

Не страдам уж от  зъбобол,

ала намръщена се сдържам да не плача.

Правостоящата тегоба да не влача

Но от средата на една редица

подканящо ми махат  ученици.

Бяха съседското момче и Александър...

От пламъка на любовта роди се

За кой ли път отново  саламандър.

Как зашумя в кръвта ми месец май

и ме отведе във момичешкия рай.

По половин от стола си отстъпи всеки

Когато седнах между  тия  кавалери

като листче от вятъра треперех

Почувствувах се  щастлива Жулиета

 между   усмихнатите две момчета,

до скъпото сърце на Александър...

Изпратиха мс до дома

в мълчание и тишина.

Страхувахме се  да не заглушим

Ликуващия химн на любовта

  във две сърца  обичащи 

С вълнение гадаещи,предричащи ...

А любовта във  нашите очи

 красиво сричащи

 

                                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...