Jul 8, 2010, 12:05 PM

... любовта ни остава...

  Poetry » Love
790 0 1

               

             Чаках те в студените нощи...

              чаках те... дойде пролетта.

              Чаках те и в топлите нощи...

               после дойде есента.

                             Всеки идва и си отива,

                             в този свят е всичко лъжа!

                             Само любовта ни остава

                             вечна и единствена!

              Търсех те, а все не намирах

              очите ти - пълни с любов...

              Търсех те, отлитаха дните

              в забрава и болка една.

                                Всеки идва и си отива,

                                в този свят е всичко лъжа!

                                Само любовта ни остава

                                вечна и единствена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тя е дума, поглед или смях... тя е мисъл и сълза... и грях...
    тя е болка, мъка и желание... и голямо изпитание... тя е трепет,
    порив и импулс... тя е жажда, глад, стремление... тя е изкушение и
    опрощение... тя е дом, илюзия... мечта...
    понякога е тъй далечна и незрима... примамлива... необяснима... тя
    е дар, копнеж, страдание...
    това и много повече е тя - Любовта!...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...