Любовта ни осъди
Любовта ни осъди!
Безпощадна присъда!
Любовта се превърна в палач.
Неизказани думи и безкрайна заблуда...
Любовта се превърна в чистач.
Тя помете душите от нападали листи.
Тя премете пред мен и пред теб.
А душите ни - книги бързо-бързо прелисти,
не остави ни лист непревзет...
Любовта се нагърби
да ни е обвинител.
Стана тя прокурор в този съд.
Прокурорът е съдник, той не е просто зрител.
Той е злото, кошмарът, гневът.
Заседатели няма.
Съдията - подкупен.
Въздух тежък, докрай нажежен.
Любовта призова ни
да вървим в път безпътен,
без посока и в нощ, и във ден.
Любовта ни осъди!
В полупразната зала
всички чакаха Страшния съд.
Любовта ни осъди,
но присъдата няма
да превърне в забрава греха.
Любовта ни осъди
да се лутаме в мрака,
докато се превърнем във мрак.
Белезници дочуват се, някъде тракат.
Някой ритна вратата със крак.
В мрачна стая затворени.
Глухи сме. И сме слепи.
Озверели, безплътни, сами...
Сълзи вместо вода с теб ще пием от шепи.
Сухи сълзи - като ками.
Любовта ни осъди!
Ние с теб я предадохме...
Затова самотата горчи.
И сега тя е съдник,
а Темида все сляпа е,
както слепите наши очи.
© Дарина Дечева All rights reserved.
