Любовта пее...
Любовта пее...
Като славей тя пее, вечно лети и гласа си не може да скрие...
Защо да се гледаме без да се гледаме...
Защо да се обичаме без да се обичаме...
Защо да дишаме, без да диша сърцето...
Защо да страдаме, без да се радваме...
Защо да не чувстваме - за това живеем?!
Защо да не прегърнем звездите и лъчите?
Защо да не превърнем болката в щастие?
Защо да не усещаме душите си в една...?
Нека извървим пътят си, обичащи заедно...
Нека да нарисуваме тази вселена заедно...
Нека да очертаем цветовете на топлината...
да изпитаме светлината на деня и нощта...
Не искам в тъмни нощи, да се обичаме...
Тя копнее да сътворява слънчеви луни...
Любовта е ангел, който като птиче лети...
за да може да ни целуне и усмихне в песен...
Да обичаш, да обичаш - не е, не е грях...
Той благославя сърцата вплетени в едно...
Господ обича, един другиго да се обичаме...
В обятията ти, земя моя - небето откривам...
А в очите ти, в гласа ти - вярата и въздуха...
Живота ми това си ти, който копнея да изпея...
Ти, само ти композираш песента на душата ми...
Само, само в теб откривам себе си и музиката...
© Лили Вълчева All rights reserved.
