Във мрака, който бавно обгръща ме,
аз мисля и вярвам че се чувствам добре.
Но в тишина като тази убийствена,
дали ще чувствам се хубаво или пък не.
Във мрак като този просвирва куплет,
музика силна, разпукваща най-дебелия лед.
Способна и сърце да ми сгрее, макар за момент.
Защото знай, о, любов моя. То се сгрява от теб .
Тишина и самота са наказание за моята душа,
в тях изпадна ли, времето тече като капки вода.
О, богиньо моя, любовта им към тебе е мания,
способен съм заради теб на много велики деяния. ...