Любовта се стеле като мъгла
Любовта се стеле покрай мен като мъгла
и ме обгръща със своите ледени ръце.
Но тя е сякаш изградена от самота,
която се е устремила към моето сърце.
Аз мислех, че е слънце в небесата,
което сгрява с топлите си лъчи,
че е мила, нежна и свята,
изпълнена с желания и мечти.
А какво се оказа? Сива мъгла,
в която се скитам изоставена и сама.
В която витае студ, болка и тъга,
вместо слънце - тъмнина.
Това ли представлява любовта?
Това ли е нейното лице?
Значи лъгана съм пак била
и да съм без нея ще е по-добре.
© Насето All rights reserved.
