***
Любовта се завръща. О, виж я,
забързана като добиче.
Смогва едва. Едва диша.
Все по-малко защото обичаме.
Благодатно във нас ще навлезе.
Ще ни върне света като смисъл.
Ще изпълни сърцето с поезия,
която сам Бог е написал.
И когато докрай ни засити,
ще поеме в посока незнайна.
Но ще доживяваме дните
с хляба на нейната тайна.
© Константин Делов All rights reserved.
-и житейски мъдро и красиво!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
