Видя ли там на пътя,
една одрипана дреха някой е хвърлил
и са я разкъсали колите
в бързината си.
Ненужна никому е явно,
захвърлена там на асвалта,
колите помитат я бясно,
унесени в лудия си бяг.
Как не сме разбрали досега,
че тази дрипа бе любовтта ни...
Захвърлихме я с лека ръка,
а сега се молим тази одрипана дреха да стане чисто нова сякаш....
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
