Видя ли там на пътя,
една одрипана дреха някой е хвърлил
и са я разкъсали колите
в бързината си.
Ненужна никому е явно,
захвърлена там на асвалта,
колите помитат я бясно,
унесени в лудия си бяг.
Как не сме разбрали досега,
че тази дрипа бе любовтта ни...
Захвърлихме я с лека ръка,
а сега се молим тази одрипана дреха да стане чисто нова сякаш....
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
