Люлка
Отново се завръщаме
тук - в люлката на огъня.
И сякаш се прегръщаме
ту с дявола, ту с бога.
Във себе си политнали,
усещаме как падаме,
а кръста и молитвата
захвърляме на кладата.
На огъня обречени,
от огън се избавяме -
от този свят отречени,
от онзи - благославяни.
В подземия, в поднебия,
по пътища и пристани,
приели с болка жребия -
да сме лъжа и истина.
Обятия - разпятия.
Жита. Синчец. И макове.
И вечните понятия
се смесват както някога:
Началото - със края ни,
и пепелта - със огъня,
и пъкълът - със рая ни,
и дяволът - със бога.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
