С дъх на люляк ще те помня.
Винаги в мене ще ухаеш.
И във всяка тиха утринна секунда,
ще огрява слънчева дъга от пеперуди.
А когато чуя полъхът да ми нашепва,
мигар ще захвърля всичко!
Грижи, болка, кухненска посуда.
И кръвта ми вече блъска бясно,
сетила дъхът на люляк.
Как обичам нищо да не чувам.
Да съм глуха, да не нося вътре
чужди ритми.
Само теб, любими мой, да виждам,
Само тебе вечно да прегръщам.
© Любима Маеркова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
