Люляково утро

Apr 28, 2024, 4:55 PM

Poetry » Love, Free verse

162 3 0

С дъх на люляк ще те помня.

Винаги в мене ще ухаеш.

И във всяка тиха утринна секунда,

ще огрява слънчева дъга от пеперуди.

А когато чуя полъхът да ми нашепва,

мигар ще захвърля всичко!

Грижи, болка, кухненска посуда.

И кръвта ми вече блъска бясно,

сетила дъхът на люляк.

Как обичам нищо да не чувам.

Да съм глуха, да не нося вътре

чужди ритми.

Само теб, любими мой, да виждам,

Само тебе вечно да прегръщам.

Please sign in with your account so you can comment and vote.