С дъх на люляк ще те помня.
Винаги в мене ще ухаеш.
И във всяка тиха утринна секунда,
ще огрява слънчева дъга от пеперуди.
А когато чуя полъхът да ми нашепва,
мигар ще захвърля всичко!
Грижи, болка, кухненска посуда.
И кръвта ми вече блъска бясно,
сетила дъхът на люляк.
Как обичам нищо да не чувам.
Да съм глуха, да не нося вътре
чужди ритми.
Само теб, любими мой, да виждам,
Само тебе вечно да прегръщам.
© Любима Маеркова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
