Магдалена
В никого не мога да се повторя -
в капката ми тъга диша сама Магдалена
Сърцето ми... даже жертва да сторя,
тя за никого няма да бъде Вселена.
Родена с карма да бъде безгласна.
Причастие. Сън. Жажда. Постеля.
Магдалена! най-звучната житейска съблазън,
ласка до топлия зид и отрова в елея,
а аз изпитвах най-ужасната болка,
когато тя падаше с плач на колене
и под оловния свод на живота
по библейски се отрече от мене....
И странно, успяваше някак да стане
събрала смелост и ярост да бъде.
И след криле от илюзии да вярва,
че никой няма право обич да съди.
Простих ѝ! Чудо се ражда от Вяра!
Простих, има грехове по-черни от гроб,
а тя е общото и най-искрено кратно
на Надеждата и чистата човешка Любов.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
