МАГИЧЕСКО
СКЪРЦА ГАРДЕРОБЪТ ВСРЕД ПЪЛЗЯЩАТА МЪГЛА -
Виждаш: мълчешката се отваря,
знаеш: той е тайнствена врата!
Ето: в светлина ОТТАМ огрян,
греещ, се измъква
пианистът -
свети той и погледът му свети,
вдигнал е ръце по диригентски
(пеят птици, много птици пеят),
ей го, че докосва лъч светлинен,
музика от този лъч се рони,
после - само миг, додето
плъзва се ръката във ръкава
бавно, грациозно - и момчешки -
фракът чер, с опашката на щъркел
кимва, че концертът ще започне
(никой не разбира, че е свършил),
ето: пианистът се привежда -
бързешком отзад премина някой,
лист от партитурата прелисти
и отвя го вятърът нагоре
и лети, лети като хвърчило...
Миг не мина даже... Пианистът
вече с гръб към публиката, леко,
после още малко се привежда,
как се е привел, как тежко стъпва,
този мъж по дългите години!
А аплодисментите не стихват.
Те ли са - или е само ехо,
или глухо есенната шума
шумолящо някак ги замества,
трепка умореното му тяло -
как се е подпряло на бастуна
и куцук - куцук - едва пристъпя,
кротко се завръща в гардероба
старче, през вратите му отвътре
бавно се изкачва към небето,
после - малко музика остана,
после пък - и вятър няма
вече
тъй е тихо,
тъй е тихо,
ТИХО.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
