Магийно по Видовден
Станала Вида - мома хубава,
в ясно утро пред Видовден,
капки росни да сбере
от китка билка - видовка.
В бакраче я медно сложила,
ружа - трендафил топнала,
под месечина да преспи,
лековита вода да стане.
Три стръка шавар прерязала,
с три ги имена мъжки нарекла,
кой стрък най-висок израсте,
негова булка да бъде.
Рано зарана на Видовден,
преди още слънце да блесне,
очи си черни наплискала,
вода си руса измила,
чеиз си на дувар метнала,
та всички момци да видят,
колко е Веда гиздава,
гиздава още работна.
Кога слънце грейнало,
ръце в молитва сключила,
свети Вида примолила,
облаци черни да пръска,
вихрушки далеч да праща,
от градушка да ги избави,
та да е здрава годината.
Съчки от двора събрала,
голям си огън наклала,
та прогонила зли духове,
що греховете хорски довождат.
Този стих бе отличен с първо място на Поетичния конкурс, организиран от община Брезник през 2013 г. , на тема "Иде ли Видовден!"
© Таня Мезева All rights reserved.
