Магистрали
Околовръст,
на длъж и на кръст,
свистят магистралите!
Строени от нас.
Своя живот,
своята младост и страст
оставяме в тях!
Всяка точка от тях
е капчица пот от челото!
Всяка точка от тях
е капчица кръв от сърцето!
Всяка плочка е сплав
от дълг,
от любов и мечти!
Всяко време налага
своя основен строеж.
Днес
в първия ред
стоят магистралите!
Нужни са
на живот и на смърт!
Знаем -
да се откажем,
да отложим макар,
означава на практика
неизбежен инфаркт!
Всяко наше усилие те
стократно
ще върнат обратно!
Всяка наша сълза -
с милионни блага
ще платят!
От любими и близки далеч -
за да няма безкрайни раздели,
ние пълзим,
за да могат след нас да летят!
Потомъко! Приятелю!
Ти,
който летиш след мечтата си!
Забелязваш ли ни?
Ние с плещи крепим виадуктите!
Историята на тебе,
като на по-добър ученик,
ще постави по-трудна задача!
Недей да плачеш!
Ако в тебе грее любов,
ако в тебе бие сърце,
не отпускай безсилен ръце!
Тежко е,
но така се строят
магистралите!
Всяка точка от тях -
е капчица пот от челото!
Всяка точка от тях -
е капчица кръв от сърцето!
Всяка плочка е сплав
от дълг,
от любов и мечти!
***
Моята страна се събужда,
окъпана в слънце.
Животът тръгва по автострадите.
В стратосферата греят кондензии.
Вимпелът й лети в космоса.
В безбрежните океани
порят вълните нейните кораби.
В най-далечни страни угнетените
имат нейната помощ.
Моята малка страна
е голяма като планетата.
Силна - като правдата.
Богата - като сърцата на нейните граждани!
____
* Откъс от поемата "Поколения", 1982 г.
© Ангел Чортов All rights reserved.
