В среднощни улици вървях,
през лунните лъчи промъквах се
и сред светулките дискретно се проврях,
от там с душа-фенер измъквах се.
Дали не слиза тъмнината
всяка вечер - горда, тайнствена и мъдра,
за да просвети нас бедните - чедата,
за да ни върне или вземе кръста.
И всяка вечер е различно тъмно
и бродим през различни улици, луни -
за грешните е прекалено дълго,
за мъдрите рояк светулки -
магистрали светлини.
© Мир All rights reserved.
можеш да го оправиш.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
