Mar 26, 2008, 5:29 PM

Магистрали светлини

  Poetry » Other
1.7K 0 11

В среднощни улици вървях,

през лунните лъчи промъквах се

и сред светулките дискретно се проврях,

от там с душа-фенер измъквах се.

 

Дали не слиза тъмнината

всяка вечер - горда, тайнствена и мъдра,

за да просвети нас бедните - чедата,

за да ни върне или вземе кръста.

 

И всяка вечер е различно тъмно

и бродим през различни улици, луни -

за грешните е прекалено дълго,

за мъдрите рояк светулки -

магистрали светлини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....