26.03.2008 г., 17:29

Магистрали светлини

1.7K 0 11

В среднощни улици вървях,

през лунните лъчи промъквах се

и сред светулките дискретно се проврях,

от там с душа-фенер измъквах се.

 

Дали не слиза тъмнината

всяка вечер - горда, тайнствена и мъдра,

за да просвети нас бедните - чедата,

за да ни върне или вземе кръста.

 

И всяка вечер е различно тъмно

и бродим през различни улици, луни -

за грешните е прекалено дълго,

за мъдрите рояк светулки -

магистрали светлини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...