Ще изтръгна от вятър мека кръшна походка,
ще подскачам на дама на куция крак
и след девет живота ще съм черната котка
до десетия ти – побелял котарак. :)
Ще преместя житата върху облачни плещи,
а земята ще жъне само жива вода
и след триста години на жарава гореща
ще отгледам висулка от следа на сълза.
Ще закусвам от слънце и от корен ще пия
ще намятам сезони и ще къпя море,
но къде да я скрия тази сладка магия
поразила момиче с лудостта на момче?!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Какво е направила героинята - който трябва си знае. Да, има и такива герои, които възпяват, това което е било, но мечтите са напред и нека ви се случат още сладки магии!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
