Ще изтръгна от вятър мека кръшна походка,
ще подскачам на дама на куция крак
и след девет живота ще съм черната котка
до десетия ти – побелял котарак. :)
Ще преместя житата върху облачни плещи,
а земята ще жъне само жива вода
и след триста години на жарава гореща
ще отгледам висулка от следа на сълза.
Ще закусвам от слънце и от корен ще пия
ще намятам сезони и ще къпя море,
но къде да я скрия тази сладка магия
поразила момиче с лудостта на момче?!