Магия
Магия
И ето – отново си тук,
отново озарен от новия ден.
Чувам онзи приятен звук,
пробуждащ всичко в мен.
Очите ти са моята надежда –
моята искра и светъл блян.
Устните ти – вечната подкана,
вечната стихия, страхът необуздан.
Ръцете ти са моята утеха –
моят пристан и изгрев от лъчи.
Пръстите ти –
нежната сила, караща света да заблести.
И ето – отново си тук,
отново държиш ме в страшния плен.
И ето го пак познатият звук,
само остатък от могъщата тлен.
Загубена в безкрайните поля,
търся страстния ти зов...
И викам те – ела...
Обичам те, Любов!
© Криси All rights reserved.
След такова описание на любовта, кой би се страхувал да се влюби? Браво, браво, невероятна си!!!