Магия
Разчупи ти тежките окови
на страха и опасенията.
За тебе съм загадка чисто нова,
не си налагай ти сама ограничения.
Върви разголена сред океани
от въглища, от облаци, от пепел.
И след това от уплах запъхтяна,
ела да си устроим забавление.
Във езеро от мислите си ние
да посръбваме нектар от диви кестени
и от бесни върколаци да се криеме.
Защото мислите на хората са девствени.
Пък защо да не запеем на гората песните?
Или на дървета да висим по клоните.
И от говореща светулка стреснати
да разберем, че са ни свършили патроните.
После в моята хралупа да се сгушиме
и да търсиме в цветята горски феи,
да крадем от небесата, страшните,
да бъдем с тебе заедно злодеи.
А вечер, щом се спусне алчната,
със лампи от неони да си светиме,
ти да си в лицето ми вторачена
и двамата в нощта да се превърнем в грешници.
Да се събудим като риби във Атлантика,
да плуваме из разни водорасли.
... ах, колко яд ме е, че няма хич романтика,
в това, че двамата със тебе сме пораснали...
Че на нас не са известни на гората песните,
че ний не сме делфини, а сме хора,
че ний не сме герои, а сме грешници
и че всички грешници отиват във затвора.
Че го няма веч при нас това ухание,
няма го и полъхът от мисли чисти
и ни липсва и на двамата желание
да бъдем във живота си магьосници...
на страха и опасенията.
За тебе съм загадка чисто нова,
не си налагай ти сама ограничения.
Върви разголена сред океани
от въглища, от облаци, от пепел.
И след това от уплах запъхтяна,
ела да си устроим забавление.
Във езеро от мислите си ние
да посръбваме нектар от диви кестени
и от бесни върколаци да се криеме.
Защото мислите на хората са девствени.
Пък защо да не запеем на гората песните?
Или на дървета да висим по клоните.
И от говореща светулка стреснати
да разберем, че са ни свършили патроните.
После в моята хралупа да се сгушиме
и да търсиме в цветята горски феи,
да крадем от небесата, страшните,
да бъдем с тебе заедно злодеи.
А вечер, щом се спусне алчната,
със лампи от неони да си светиме,
ти да си в лицето ми вторачена
и двамата в нощта да се превърнем в грешници.
Да се събудим като риби във Атлантика,
да плуваме из разни водорасли.
... ах, колко яд ме е, че няма хич романтика,
в това, че двамата със тебе сме пораснали...
Че на нас не са известни на гората песните,
че ний не сме делфини, а сме хора,
че ний не сме герои, а сме грешници
и че всички грешници отиват във затвора.
Че го няма веч при нас това ухание,
няма го и полъхът от мисли чисти
и ни липсва и на двамата желание
да бъдем във живота си магьосници...
© Валери Шуманов All rights reserved.
