Магия?!... Може би!
Един часовник с две стрелки...
Нормално вижда ти се, но не би!
Нещо случваше се... може би!
Едната на обратно се върти!
...Нямаше случайност тук.
Часовникът направен бе напук...
Дойде веднъж при майстора една жена.
Чудно хубава, добра, но неомъжена.
„Живота – каза тя –
приемам само на шега!“
Богата беше тя, достатъчно известна.
Актриса, май че беше?! Да, чудесна!
Трагедии и комедии, нямаше ограничения,
от всичко правеше прекрасни представления!
Чаровна беше и омайна.
Муза на художниците... в тайна!
Оставяше обаче винаги следа.
Една в сърцето и една за след това.
На всеки подаряваше по мъничко бижу,
беше ходила за него до Анжу.
Часовник малък, инкрустиран,
с инициалите ѝ на капака бе гравиран.
Оставяше, по нещичко от себе си, на всеки.
Така запомняха я, може би во веки.
Сутрин на възглавницата още топла,
любовници, намираха кутийка семпла.
До нея, грижливо сгънат лист хартия в плик,
с почерк, сякаш калиграфия на майстор най-велик:
„Времето за мен ти спря,
затова магия мъничка ще сътворя!“
В кутията часовник малък. Спрял!
Сякаш времето си изживял!
Но вземеш ли го във ръка...
Стрелките тръгват в противоположните посоки!
Магия мъничка оставила следа,
че всеки крачи напосоки!
Понякога се срещаме за малко,
но нищичко не трае вечно!
Жалко!
© SMooth All rights reserved.
