Магия с бяло
Ще превърна белотата в нежност,
ще нанижа думите-мъниста.
Нека колието стане вечно
и от лоши спомени пречиства.
Бавно ще подреждам и ще вая
всяка буква, за да е красива.
Ще съм строг към всяка запетая.
Този стих въобще ще ти отива.
Бялото ще бъде за основа,
за да откроява ми душата,
но сгреша ли, ще започна ново
за да не подразня сетивата.
Искам нежност с думи да направя
върху листа бял като начало.
Краят ли? Не! Още не го зная.
Важно е звучението цяло.
Ето я последната редица.
Прости думи правят сложнотата.
Обич чувствам в твоите зеници.
Има много нежност в белотата.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
