Хубаво ми е със теб!
Пак се чувствам млад,
сякаш карам мотоциклет
и морето отново е до коленете!

Спомням си..., явно остарявам,
надявам се и аз като катедрала!
Но повече някак оценявам,
присъствието и магията на любовта!

Която сякаш е навсякъде!
В музиката,в теб, на улицата,
в очите на детето...
И аз се чувствам сякаш някъде,
където пеят душата и сърцето!

Остарявам...като катедрала!

Бавно, със наслада,

постепенно,

но вече магия е деня!

И съм все повече аз онзи,
който мечтаех да съм толкова преди,
да се наслаждавам на минутата,
без значение дали е слънчево или вали!

Остарявам, неусетно, но със тебе!
Танцувайки в живота си нали,
жената си е нежно цвете,
ала като огън топли, свети и гори!