Feb 7, 2007, 1:28 AM

Магнетично

  Poetry
889 0 7
Магнетично

Когато избирам подарък,
цялата ставам внимание.
Толкова се зарадвах,
щом сетих се за... Испания.
И няма да те измъчвам
с отгатване на подаръка.
Споделяне ти подарявам,
да видим с теб катедралата,
която на замък прилича
от златен пясък, крайморски,
сякаш са стволове стари,
заобиколени с поклонници...
Да се замаем, когато
разперим ръце и въртим се,
попивайки с поглед синьото
през кулите филигринни.
Да докоснем заедно формите,
не строги, а топли и близки,
да помълчим, за да чуем
на старите фрески мислите...
Да влезем в музея, където
да се докоснем до майстора,
полека извайвал формите,
с невероятна фантазия.
И светостта, и човешкото,
което е крехко и силно,
заедно с теб да усетим.
Тя е и стара, и нова,
расте, живее, притисната
от тичащо ежедневие,
но извисена и истинска.
Искаш ли там да се връщаме
всеки път, щом ръцете ни
са сами и премръзнали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...