Май

Poetry

293 0 1

Земята вдигнала е котва

и още не помръдва.

Но жилнал Слънцето с хобот,

Денят отново тръгва.

Какъв невероятен скок! -

започва Пиршеството:

жужи у Мен и пие сок

Пчелата на Живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Всички сме свидетели, но твоята поетична гледна точка е много оригинална. Благодаря!!!

2021-05-23T17:46:59+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9