Ти знаеш ли, все още ти се сърдя за това,
че пропилях по теб най-хубавите думи;
че “слънчево момче” наричах те през смях,
докато всъщност трябваше да съм разумна.
Едва ли бих посмяла пак да пиша за любов,
макар че ми се струва, че я срещнах.
(Дали ми се разсърди страшно моят Бог
за туй, което аз със тебе исках да усещам?)
Ти знаеш най-добре, че беше само сън
и само във писма съм те желала.
Дори и среща нямаше, дори не беше грях,
не беше влюбена в прозореца китара. ...