‘‘Гукай ми, гукай, гугутке,
кога съм била маленка
и аз така съм гукала…‘‘-
любима майчина песен…
Дали има глас – по-сладък
от майчиния, тъй нежен…
В гърлото нещо ми драска,
възкръсва стар спомен детски…
Вечер е, с мойте братчета
унася ни гласът меден…
До късно ще шета майка,
навярно, хляб ще омеси…
И семейството, сутринта,
към къра с татко поема…
Понаглежда ни, в труда си
майка, с Божия подкрепа…
А спорен е с песен денят
и придава сила, крепка…
Опитвам да запея пак –
уви, така безуспешно…
Гласът ми пресеква докрай,
мъка пристяга сърцето…
И в миг като че чух – скъп глас
‘‘Гукай ми, гукай…‘‘ да пее…