С две чертички, с две очички,
с малко личице засмяно,
с две крачета, с две ръчички
животът почва отначало.
С усмивка грижите поемаш,
с усмивка ставаш ти от сън,
с усмивка блага го поглеждаш,
сърцето пее с майчин звън.
Това да бъде новото начало -
раждането на едно дете -
невинно, чисто, засияло,
стоплило ти майчино сърце!
© Християна Манева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
