"Аз връщам се при теб, когато..."
"Притвори ли вратата, сине,
ела, до мене приседни,
сложи глава на майчиното рамо
и мъката си изплачи..."
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Единствена луна се в стаята оглежда,
самотна и студена, есенна луна,
една старица кротко стене
в догарящата тишина...
http://www.youtube.com/watch?v=0seklD4x9EI&feature=related
© Владимир All rights reserved.
...усмивката на мама
не изгрява, когато ме
няма... Тя просто спи
и когато от нейде хлопна
вратата изригва в сълзи...
Светло да ти е!