"Майката на скитника"

Sep 28, 2008, 10:02 AM

Poetry

447 0 2

Дъждът отдавна беше спрял.
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше,

носен от първите лястовички.
Небето беше мастилено синьо, животът - розов.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2008-09-28T14:35:12+03:00

Ах, голяма красота, много е хубаво!
пипи87 (Павлина Кьосева)

2008-09-28T11:29:24+03:00

невероятно е ,поздравления

"Майката на скитника"

Свързани произведения

Comments

Random works