"Майката на скитника"
634
0
2
Дъждът отдавна беше спрял.
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше,
носен от първите лястовички.
Небето беше мастилено синьо, животът - розов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
