28.09.2008 г., 10:02 ч.

"Майката на скитника" 

  Поезия
448 0 2

Дъждът отдавна беше спрял.
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше,

носен от първите лястовички.
Небето беше мастилено синьо, животът - розов.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??