Дъждът отдавна беше спрял.
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше,
носен от първите лястовички.
Небето беше мастилено синьо, животът - розов.
© Петко Петков Всички права запазени