Майко ле, Майко Българийо!
Майко ле, майко Българийо...
Защо ми плачеш, майчице?
Реките ли ти придойдоха,
горите ли ти подплиха...
Стадата ли ти изколиха
или ти съхнат нивите?
Майко ле, майко Българийо,
раждаш ли още, майчице,
сочен плод и салкъмища,
жито от зной полегнало,
хубави моми, гиздави,
безстрашни момци, канари?
Плача аз за чедата си, милите,
дето в далечна чужбина идоха
и им събирам нощем сълзите –
чувам им празни как вият къщите.
Плача за тези, що в мен останаха,
бедни и гладни и вечно лъгани.
Сал за продажници свои не плача аз...
и тях със мляко родно кърмила,
и тях съм в утробата трудна носила.
Черна робиня бях, плът ми отрязаха...
На тях да прости не може сърцето ми –
майка продали са – за жълти грошове.
© Михаил Цветански All rights reserved.
